Облаче при караконджулите

4.92   (97 гласа)
продаде. Този е сериозен. Всяка седмица ходи в града и влачи разни работи. Ако изчакаш малко, ще дойде, той вечер идва да вечеря в кръчмата. Щеше да е по-лесно, ако можеше да се разбираме, ама пусто, аз съм учил френски през трийсет и осма, „бонжур” и „мерси” ми са останали.

СТАВРИ: И „кел йор е тил”, ама кой помни, пък и дядото си има часовник. Няма да се плашиш, Вълко, той Олдмака нали учи български.

ЕНЬО: Той ОлдМак ли се казва?

СТАВРИ: Не. Казва се МакНещо си, било стара благородна фамилия, която без сто грама не можеш да прочетеш от първия път. То май и от стотния не е лесно, той обясняваше нещо за „стар” и „голям” , ама повече стар отколкото голям било, колкото сме се разбрали, толкоз, така му остана ОлдМак. Енчо, яж и да те водя у нас, моето момче, че ми се виждаш нещо болен, не си за пътуване.

ЕНЬО: Не искам да те притеснявам, чичо Ставри.

СТАВРИ: Кого ще притесняваш, откак си отиде баба ти Цона, вкъщи сме аз, кокошките и Шаро.

ЕНЬО: А таласъмите? Баба Цона все ми се караше да не се качвам на тавана, щото щяли да ме грабнат.

СТАВРИ: Както те гледем, по-вероятно е да те грабнат самовилите, за какво си им на таласъмите? И да ги има, не ще да са тежки, щото са ми прогнили дъските и иначе ще паднат. Пък може и да са вече стари и да не шават много много. Като се реша да сменя дъските, ако ги намеря, ще ти кажа. Хайде да вървим, щото откак падна стълбът, и електричество няма по нашата махала, пък ти си градски човек, не си свикнал на тъмно.

ВЪЛКО: Че кога е успял да се отучи? Кого свалях аз още по къси гащи от черешата в три през нощта, да те питам? Кой ми разправяше тогава какво видял в тъмното, Енчо, помниш ли?

ЕНЬО: Какво съм бил видял, не помня. Помня, че ти ми разказваше, че в черешовите градини се криели слонове, щото очите им били червени и от черешите не се виждали, камуфлаж било. Сигурно съм видял някой от скритите слонове.

ВЪЛКО: Това пък аз съм го забравил. Иначе ти твърдеше, че бате ти Ванчо те е пратил да стоиш на стража, да не дойдат караконджули. Ти първа стража, той после щял да те смени. Ха, ще те смени, а кой ще изпровожда кака ти Стоянка до тях си, беше забравил за теб. Ти обаче, като един Гюро Михайлов, стоиш на пост, пазиш всички нас от нечистата сила, а на черешата си се качил, щото от нея се вижда по-далеч.

Старците се засмиват.

ЕНЬО: (озадачено) Защо, не е ли вярно?

КОСТА: За вярно – вярно си е, ама то сега на Вълко черешата е три ката над подкрива, тогава беше още малко дръвче, щом ти си могъл да я качиш, едва ли през дувара се е виждало. То затова толкова трудно те намерихме, храбри воине! Вълко тогава рече, че ще те награди с черешов медал, че тиквите сме ги били изяли, ама ти се размина, докато узреят черешите, забрави се. Ти май нещо ми се обиди?

ЕНЬО: Не, не.

ВЪЛКО: Няма страшно! Остани още някой ден, черешите са почти готови, слонско око до слонско око, медал до медала са, хем пак ще те пуснем да се ка

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021