Картонената кутийка

На тясна хисарска уличка седи малка спретната пекарна с широко отворени врати. В мига, който влезеш, попадаш в изцяло друга вселена на радост и безгрижние.

Стените, боядисани в бонбонено розово и лавандула, са украсени с морски пейзажи и сърдечни пожелания. На белите прозорци са оставени да растат нежни пролетни цветя, носещи свежест и чувство за живот. От широката витрина, отрупана с редица вкусотии, се носи пленителен аромат на топъл хляб, шоколадови еклери и черешов пай. А зад нея стои едно весело момиче, с пленителни пъстри очи и широка усмивка, което е готово да ви обслужи и да ви пожелае хубав ден.

Това беше детската мечта на Христа. Мечта, която сега изглеждаше недостижима.

Когато беше малка, всичко ѝ се струваше толкова по-лесно, толкова по-просто. Помнеше как се събираше с приятелките си след училище и им разказваше за идеите си. Помнеше също как убеждаваше майка си да ѝ купи онази кухня от магазина за играчки, за да може да се упражнява. Но тя ми  трябва, за да стана пекар - постоянно повтаряше тя. А най-скъпите ѝ спомени бяха когато гледаше баба си как приготвя любимите ѝ печива. Записваше всяка съставка, запомняше всяка особеност. Беше събрала цял кашон, пълен с бабини рецепти. Искаше някой ден другите хора също да могат да изпитат щастието от вкуса на пресни, хрупкави бретцели или пухкави кифлички с крем. Хубаво бе да мечтае.

Но тези амбиции бяха отдавна заключени на дълбоко в нея, подтиснати и оставени да гният заедно с безгрижното ѝ детство много далеч от реалността. А Христа?

Колкото повече години минаваха, колкото повече неща разбираше за света, толкова по-лесно съкровените ѝ желания се превръщаха в скучни заблуди, а вълнението ѝ за бъдещето се топеше като снежен човек в летен ден.

Така, преди да се усети, собственият ѝ живот, оцветил се в сиви нюанси, се бе превърнал в капан. Капан, където усмивките бяха рядкост, щастието - илюзия, а измъкването - неосъществимо. И макар и да тъжеше постоянно за тази неизпълнена мечта, тя така и не се опита да я превърне в реалност. Защото нищо нямаше да я заболи така, както да види провала на нещо, в което толкова много е вярвала. 

Един дъждовен ден обаче, докато разчистваше тесния си апартамент, попадна на малка картонена кутийка. Беше стара и прашна, но някак си все още запазена. А когато я отвори, в нея намери нещо, което беше забравила за дълго време. Едно съкровище, прекалено ценно да стои скрито от света - рецептите на баба ѝ. И тогава остро чувство на вина я прободе право в сърцето. Очите ѝ се насълзиха. Устата ѝ пресъхна.

12>>>