Картонената кутийка

="text-align:justify">Държеше тънката хартия в малката си длан, гледаше с присвити очи към все още недоразвития си почерк, като бавно се връщаше назад към онези дни. За момент сърцето ѝ се стопли, и заспалото дете в нея отново започна да обикаля из съзнанието ѝ. Сякаш то пое контрол над ума ѝ, защото животът ѝ се струваше малко по-цветен, а бъдещето малко по-светло. Може би не беше късно да осъществи това, което отдавна е трябвало да започне.

Така започна да работи, без да губи и секунда. И след безброй дълги дни и безсънни нощи, след мнозина провали и още толкова успехи, най-накрая, на тясна хисарска уличка седеше малка спретната пекарна с широко отворени врати…