1.
Бог е планина.
И пътищата към него са много.
От върха той вижда всичко
като едно.
2.
Корабокрушенецът
вижда Бог
в несъвършеното.
3.
Истина, истина ви казвам:
Мир вам.
Винаги искаме едно и също,
но на различни езици.
Истина. Любов. Истина.
Няма нужда от друго.
4.
Бог създава образи,
за да намери всеки
себеподобния.
Но докато го търси,
да не губи себе си.
Загуби ли се,
няма да го открие.
Съ-творение-
то.
5.
Една рафаелитка в бяло
влиза с китара в храма.
Пръстите й – моливи.
Струните – молитва.
Bonjour la vie –
запява.
Под белия свод на храма –
прелитат майка ми и баща ми.
6.
Минах през пазара.
Не чух гълчава.
По пътя към дома –
все по-малко пътници.
7.
Огледалото в стаята на покойника
е покрито с креп.
Не бързай да го сваляш.
Ще видиш себе си.
8.
Не прави нищо
и няма да съжаляваш за нищо.
Ако вършиш, каквото искаш,
няма да свършиш каквото можеш.
9.
Бог е любов –
не може да се види,
а само
да се почувства.
Болката е също Бог.
10.
Планетите се въртят около слънцето.
Дервишът – около оста си.
Никога
не се върти около другите.
11.
Седем долини преминах,
за да стигна до себе си.
Търсенето.
Любовта.
Познанието.
Откъсването.
Единението.
Благоговението.
И забвението.
Мога да сваля крепа
от огледалото.
12.
Празното е съвършената форма
на безпределното – не може
да се вземе, може само
да се пълни.
Празното се пълни
от препълнения съд,
не го оставя да прелее.
И никога не се напълня.
13.
Само който не съществува
сам за себе си
е дълговечен.
14.
Докато бе тук,
не му вярвахме.
Когато изчезна,
тогава повярвахме.
Образът – форма
на безформеното.
15.
Ако познаваш началото,
краят няма да те изненада.
Обаче в незнанието
е скрито познанието.
16.
Пътят към дома
е връщане обратно.
Цялостта ни само
в детството е постижима.
17.
Потокът в реката се влива,
без да изчезва.
Реката в морето се влива,
без да изчезва.
Морето с небето се слива,
без да изчезват.
Това е кръгът на водата.
Без грам усилие се връща
като дъжд.
18.
Само кръгът няма
край и начало.
Може да се качиш когато
и да слезеш, когато решиш.
19.
Слепецът вижда,
без да гледа.
Очевидното не е познание,
заблуда е.
Забрави наученото,
за да се научиш.
20.
Когато изоставиш всичко,
тогава пак ще се родиш.
21.
Отвъд, при младенеца, който идва.
Безмълвен отекни в плача му.
Старецът не е по-мъдър от детето.
22.
Пътят започва
от последната стъпка.
20-21 април 2025
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.