Веднъж във влака един странник ми разказа, че душите са звезди, които танцуват една около друга в космоса...
…но тъгуват, защото не могат да се докоснат. Щастливи са единствено, ако получат благоволението на Творецa, да се реализират в човешки облик. Ако не успеят, трябва да чакат да изминат още трилиони светлинни години, за да получат следваща възможност. Но, ако успеят, получават шансa да се слеят в прегръдка поне за миг. А може и за повече. Условието обаче, е сами да се разпознаят, защото раждайки се, забравят някои неща.
Космосът бил красиво, просторно и интересно, но самотно място... Но по-весело и забавно е на Земята.
Защото Земята е жива планета.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.