ЧАСОВНИКЪТ

Казват че в първите ми месеци, освен музиката, много съм обичала тиктакането на часовника.

Помня го! Той беше черен и имаше златисти стрелки и малки чертички. Формата му беше елипсовидна, а рамката му сребриста. Китайски бил. На мен обаче ми напомняше за голямото нощно небе и въобще космоса. Нищо, че на другият часовник, който стоеше до него и беше сравнително по-стар, имаше нарисуван спътник. Той не беше толкова интересен. Когато едно нещо е интересно за едно дете, не е трудно да се познае каква ще е съдбата на това нещо в ръцете на това дете.

Трудно е да задържиш вселената в крехките си още ръце. Земно привличане.

Подът я зове.