Няма да тръгна

Със тебе няма, ангеле, да тръгна,
макар лицето ти до болка
                             да ми е познато
Засичала съм те по пусти мостове,
                             по глухи улици,
зад образите на старик или приятел

Изпращал си ми знаци и известия,
подсказвал си ми с шепота на кръговрата,
че постоянството е дело на лъжовна геометрия,
а невниманието строго се наказва

Поискал бе да ме накараш да прогледна –
да видя истината, космоса, Искрата
Със зрение човешко съм и не намерих
у мене силите да устоя на тъмнината

Страхувам се, ще ме накараш да забравя
и ще размиеш злото и доброто в паметта ми
Родена съм в противоречието да съм права –
на бунта свободата само разпознавам

…Родена съм да се съпротивлявам
                        и да споря…

Ти по-добре от отчаяние скърши́ крилата си –
със тебе няма, ангеле, да тръгна
Ако държиш на късче от душата ми,
насила трябва да ми го изтръгнеш…