Литературните прозрения на Георги Пашев

Последната книга на Георги Пашев е “Спомени”, 1997 година. “Спомените са късна човешка потребност. От тях може да се освободиш толкова, колкото дървото може да се откъсне от корена” – споделя автора. Тази книга представя на читателя спомените на писателя под формата на непретенциозни и искрени “датни записвания”, в които по невероятен начин се оглежда не само една човешка съдба, но и цял един век с всичките му повратности. Присъединяваме се към думите на поета Николай Заяков, казани за Пашев в предговора на книгата: ”Нищо в живота на този човек не е дошло даром. Дори когато е признат майстор, той късно получава официализиране на дългогодишните си усилия – членство в писателския съюз. Това суетно стремление не подминава никого, но за Георги Пашев то е било само част от всеобщата житейска горчивина, белязала пътя му на човек и творец. Така Георги Пашев се превръща в един съвременен неканоничен патриарх, в нещо като “светеца на Павелско”... .

Проникнати от благородните внушения на един истински патриот, от възрожденската чистота и скромност на неуморимия книжовник, книгите на Георги Пашев ще продължават да се четат и търсят.