Романтичният залив на Костадин Костадинов

4.92   (618 votes)
Втората белетристична книга на Костадин Костадинов /1960/ Заливът на Ифигения премества границите на Резерват за розови пеликани /1991/ не само във времето – 25 години по-късно, но и в пространството.

Географията на новите истории на К. Костадинов свързва континенти и морета, езера и реки, за да ни покаже, че човекът е земноводно: влечуго и птица, хищник и жертва, разрушител и творец, с две думи: звяр и природа.

Не помня от колко години точно /при всички случаи над десетилетие/ не съм писал отзив за книга, а сигурно от двайсетилетие – веднага след като съм я прочел. Банално е да кажа, че разказаните истории хващат. Много истории хващат, но само докато ги четеш.

Заливът на Ифигения е завършен свят, а това е всичко, към което се стреми изкуството на разказа. Преди много години бях писал, че краткият разказ може да побере и най-дългия живот.

Историите на Костадин Костадинов не са от най-кратките, но със сигурност заключват живота на героите, обемат го в неговата цялост и завършеност: разказите свършват там, откъдето продължението само би дразнело.

Това е майсторството на зрелия разказвач: да знае къде да сложи точката. Другото Костадин Костадинов го има много отдавна – от три десетилетия, но скромно не го демонстрира. 2 книги за 25 години. Подобна пауза може да се обяснява с много неща, но в случая тя е работеща – не за автора, а за литературната история на българския разказ. Но ще оставя тази вратичка открехната за бъдещи изследователи на този жанр.

Тръгвам от заглавието.

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021