Лимоново сорбе

(Продължава с лъжите)

- Но ти изневери?

- Умря! Катастрофа…

- О… много съжалявам.

(Тя не издържа на собствените си шеги. Започва гръмко да се смее)

- Явно го приемаш по-добре, отколкото очаквах.

- Извинявай… извинявай…

(Продължава да се смее)

- Измамих те! Не бях на моста, за да се хвърля от него. Но ти беше толкова убеден и категоричен, че реших да се включа в играта.

- Чакай! Ако не си била там, за да се хвърлиш, тогава защо?

- Просто гледах звездите.

- Гледала си звездите?!

- Да, какво толкова чудно има?

(Той осъзнава собствената си заблуда, но вместо да се ядоса, също започва да се смее.)

- А годеникът?

- Никога не съм имала. Винаги съм смятала, че когато се омъжа, ще е за барон.

- Барон ли?

- Да, барон. Като барон Мюнхаузен.

(Сцената продължава как се разхождат из града, говорят си, смеят се. Всичко на фона на музика, без да се чуват гласове. Изпраща я до дома ѝ. Спират се на прага на сградата, отново втренчени един в друг)

- Ще те видя ли отново, Ана?

- Надявам се. Може заедно да погледаме звездите.

- Стига да не е от мост!

Усмихват се. Целувка. Край на II-ра сцена)

СЦЕНА III-та

(Две години по-късно)

- Искаш ли да ти кажа една тайна?

(Двамата лежат на покрива на сградата, в която живее Ана. Гледат звездите)

- Обичам тайните.

- Ти си любовта на живота ми.

(Целува я, след което заговаря)

- А ти си самият ми живот. Той ти принадлежи. Можеш да правиш с него каквото си пожелаеш.

- Наистина ли? Каквото пожелая? Ами, ако поискам огромен диамант? Най-големия, който можеш да откриеш в бижутериите?

- Тогава ще ги обиколя всичките.

- А, ако поискам звезда?

- Тогава ще купя една и ще я кръстя на твое име.

(Тя се разсмива)

- Например онази. Изглежда ми самотно безименна.

- Почти сигурен съм, че това е Ригел.

-Не! Не! Това е някаква самотна звездичка, която плаче, че си няма име. А другите звезди, като Ригел, ѝ се подиграват. Но те не знаят, че макар мъничка, ако избухне ще ги заслепи всичките. А, който я зърне в този момент, ще бъде изпълнен с неописуемо вдъхновение за цял живот. Всяка негова фантазия ще се превърне в реалност.

- Моля?! Такова нещо не съществува.

- Съществува!

- Така ли? И как се нарича?

(Тя се замисля)

- Звездание!

- Току що си измисли дума ли?

- Всички думи са измислени.

- Добре, щом тази звезда е толкова важна за теб, още утре ще се свържа с Космическата агенция, за да договорим покупкат