Лимоново сорбе

- Ти си глупак!

- Мислиш, че лъжа? Бих направил всичко за теб. Хайде, пробвай ме. Кажи какво искаш точно сега.

- Искам… лимоново сорбе…

(Край на III-та сцена)

СЦЕНА IV-та

- Франция?!

(Той се прилепя в гърба ѝ и я прегръща)

- Само за две седмици е! Отивам, подписвам договора на концесионера, следя дали всичко минава по вода при откриването на първата изложба и се прибирам.

- Не може ли да отиде някой друг?

- Ана, вложил съм много труд и време в тази галерия. Все едно да ти кажа да спреш да пишеш.

- Аз пиша за кулинарен блок. Даже не е толкова четен.

- Тъкмо ще имаш свободно време да започнеш книга с рецепти, за която мечтаеш от толкова време.

- Но това е Франция!

- Е, и?

- Е, и? Ален Делон не е ли нещо като национален любимец там? Да не те отвлече някоя луда французойка? Или още по-лошо – няколко луди французойки. Вече си представям извращенията, на които ще те подложат.

- Но, скъпа, аз не съм Ален Делон.

- Те лудите французойки се задоволяват с каквото могат.

- Ха-ха. Ако това ще те успокои, ще използвам друго име. Например, Боб. Кълна се, Боб вероятно е най-непривлекателното име на света.

(Тя се цупи по детински. Не му се връзва)

- Спокойно, ако все пак подобно нещо се случи, ще им кажа, че сърцето ми принадлежи на друга. А, ако и това не помогне, ще бягам с всички сили. Няма да ме хванат жив!

(Тя се обръща с лице към него и докосва челото си в неговото)

- Обещай ми, че ще внимаваш и няма да прекаляваш с вино.

- Обещавам. Няма за какво да се тревожиш. А, като се върна, ние ще си наваксаме с извращенията.

(Край на IV-та сцена)

СЦЕНА V-та

(Ана пие кафе. Непознат номер звъни по телефона. Прави ѝ впечатление, че е стационарен, затова вдига.)

- Ало!

- Добро утро, търся Ана Томов.

- Да, аз съм!

- На телефона е Иван Кисьов от Българското посолство в Париж. Обаждам се във връзка с г-н Ален Ангелов

- Какво е станало?

(Секунда мълчание от другата страна на линията)

- Имало е инцидент с полета на г-н Ангелов.

- Инцидент…? Той добре ли е?

(Гласът в слушалката вече не се чува в кадър. Само Ана чува думите му. Изпуска чашата на земята и тя се пръсва на стотици парчета)

- Не… не може… не може да бъде…

(Сълзи започват да текат по страните ѝ)

- Това… не е вярно… не е…

(Свлича се на колене. Запушва устата си с шепа. Започва да обезумява от осъзнатата действителност… Музика по време на края на V-та сцена)

ФИНАЛНА СЦЕНА

(Тя стои на парапета на същ