Из Геологически поеми

Нов цикъл на дрейф: Пермски

откъс

Translated by: Иван Костов

4.75   (4 votes)

Каква огромна банка кръв беше океанът! Все още беше загадка как слънцето

бе запазило светия си сок там, никой не бе предвидил неговата кристализация,

която се оказа предшественик на минерални находища и съкровища. Трансмутацията се случи във Вселената и току-що започна друг цикъл - едно пространство-време беше погълнато от паралелно. И земята беше в капан от множество безмилостно развиващи се звезди - кипящата маса от аристократично бронирани небесни тела, мажещи се в тъмнината по нишките на гравитационните сили

 

в разнообразни клъстери: те са били оформени като предшественици на предци, преходни халюцинации,

и ослепителни прожектори... всички бяха толкова леки, колкото скръбни снежинки

Пепел, оставена от приливи и отливи, все още беше там, прилепнала към голия Стар Червен пясъчник

като бозайници, които в крайна сметка се разлагаха

в доломити от лишеи. Звукът на изкопаем чук

започна да отеква в тишината: Беше знак, че превратностите ще изтрият

боровете и кипарисите на хоризонта като див огън, от запад на изток

Тръгнете по пътя си, Листрозаври! Все още може да имате време,

 

преди скелетът на този полуводен тревояден звяр да стане част от геосферата,

за да запазите частица от фрагментите история близо до сърцето

който имаше вкусната памет. Изкопахте чистите им бели корени

с бивниците си... и Слънцето

рециклира всички останки.

 

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021