Черната слива бе скрито топче от желязо, така че терминаторът между ярката й част и сянката се движеше насила. Експлодира във Вселената,
в необятната й област, кръжейки около оркестриращите пламъци на слънцето - на дъх отстояние, обикаляйки по всички измерения с буйно темпо
сякаш лети върху проводници срещу зелен екран. Вкаменената му плът
се срина и отново бе реконструиран. Изначалната му метаболитна система дъвче светлинни години от слънцето и размишлява вечно.
През перихелия кипящият ален сок бе изцеден от порите му, така че порите зееха оттогава насетне.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.