Манфред

– Вие, Духовете земни и неземни, запомнете:
силата ми е огромна и на нея ще се поддадете
Тази власт, родена на звезда бездушна,
като мрачната прокоба на тиранин ме измъчва.
От пламтящите останки на един загинал свят –
през космоса залутан и блуждаещ Ад;
Чрез проклятие, което тегне и над моята душа,
с мисълта, която в мен и извън мене стене,
Аз отново ви зова от краищата на света
и заклинам ви: Пред мене се явете!

(В тъмния край на галерията се появява звезда; тя остава неподвижна и се чува глас, който запява.)