Биляна

: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Погледнах към Борис. Така ми се искаше да й кажа, че за пет години имам признати един патент и три рационализации, следователно съм белязана с дарбата на изследовател и моето единствено място е там, сред колбите. Отпуснал се удобно в креслото, той решаваше кръстословица. Гледах го с очи, приканващи за помощ и усещах как онова ново чувство повяхва. Обърнах лице към болната. Тя, разперила чадъра на любопитството, открито ме наблюдаваше.

-А родителите ви къде работят?

Разказах за семейството си. Правих кафе. После с Борис вечеряхме в ресторанта на хотела, но всичко беше като в мъгла. Дойдох на себе си едва когато отворих вратата на моя дом. Майка ме посрещна с очи изпълнени с надежда.

-Как е сватята?

-След като научила, че ще идва снаха, що не предала богу дух.

Направих опит да се пошегувам, но пареща вълна задави гърлото ми и хлипайки описах моето гостуване. Лицето на мама ставаше все по-спокойно.

-Били, съгласи се с желанието на тази жена, а после бавно, но с постоянство, убеди Борис, че е по-добре да работиш в институт. И ще види