Биляна

В момента бях неспособна да мисля, затова изпитах облекчение, че друг се наема да решава вместо мен.

              По настояване на Борис си взех три седмици отпуска, която прекарах в София. Той ме запозна с приятелско семейство, определено от него за кръстници. Желаеше до края на месеца да сключим граждански брак .

              Когато дойде денят, в който трябваше да подам молба за напускане, толкова се вълнувах , че едва успокоих ръката си докато изписвах изречението: „Моля, да бъда освободена..." Обаче  продължих , защото в името на истината, майка беше права – Борис  не само не подкрепяше желанието на госпожа Икономова да работя като учителка, но дори ми обеща да следи за предстоящ конкурс по моята специалност. И друго ми направи впечатление – когато  ме запознаваше със свои другари, задължително съобщаваше, че не съм обикновен инженер, а кандидат на техническите науки. Нотките на тщестлавие в гласа му ми вдъхваха увереност, че ще ми помага да вървя напред. И вчера почти свикнах с представата за нови хоризонти, но тази сутрин, щом влязох в лабораторията, сърцето ми до болка се сви при мисълта, че ще трябва да се разделя с любимите си занимания. Бавно се отпуснах върху табуретката и за първи път, както в облачен ден спокойно можем да разгледаме огнения диск на слънцето, така и аз, без излишни емоции, се вгледах в отношението на Борис към мен. Преди шест години, а и сега, когато набирах телефонния му номер, въпреки уговорката, не бях сиурна дали ще си е вкъщи или не, дали ме очаква или не. И когато вървях до рамото му, пак не бях уверена на другия ден ще пожелае ли да бъдем заедно. А работата в моята лаборатория  винаги ми създаваше удоволствие. Стигала съм и до задънена улица, но и тогава не губех вяра, че ще доведа нещата до успешния край. Докато с Борис не беше така: аз никога не бях наясно защо е нежен или груб, никога не знаех кога ще се изплъзне...

<<< …24252627282930… >>>