Биляна

а в моя дом. Бодро усмихната, кацнах в стаята, но когато видях безбройните кални стъпки по балатума, объркана се стоварих върху дивана: от труда ми нямаше никакви следи.

- Такъв съм. Не мога да пазя чисто – той повдигаше нервно рамене.

Изразът на лицето му ме разсмя – сякаш беше дете, което се страхува да не би майка му да го набие.

Разменихме две, три думи и отново започнах да подреждам, да пера. Едва в неделя вечерта се прибрах вкъщи. Хапнах набързо и седнах зад бюрото - исках да си направя план за предстоящата седмица, но мозъкът ми не се подчиняваше на моите заповеди, толкова бях уморена. Откровено казано, досега нямах представа каква жестока пиявица са домакинските задължения. Майка почти всичко вършеше сама. Аз се включвах отвреме навреме, най-вече за да се разтоваря и ги възприемах така, както ги възприемат мъжете: с чувство, че са леки, незначителни.

Потърсих я с поглед. Миеше някаква тенджера. Високата й фигура излъчваше спокойствие. Лицето й бе озарено от оная мека светлина, която се разлива по лицата на хората, потопили се в любима работа.А аз вчера така се отегчих и ми беше така обидно, че Лазар с нищо не ми помогна.

Спрях пред мивката.

<<< …46474849505152… >>>