Заек

Думите на мъжа продължаваха да го притискат в ъгъла. Не се шегуваше, когато каза, че го познава. Наистина не се съпротивляваше срещу тормоза. Но какъв друг избор имаше? Такъв хилав и дребен заякналите момчета щяха да го излапат за закуска и дори нямаше да се задавят. Единственото, което можеше да стори бе да се опита да прикрие страданието си, с надеждата да не привлича допълнително внимание.

- Няма пак да стане така. - не се отказваше момчето - Ще внимавам повече. Ще се пазя.

За момент лицето на мъжа загуби своята приветливост. Присвитите му вежди изписваха нетърпение. Принуди се да се усмихне по-широко. Наяве се показаха и зъбите му, които освен снежнобели бяха остри като бръсначи.

- Добре, щом така мислиш. В такъв случай ме последвай. Искам да ти покажа нещо.

Да тръгнеш след непознат, в неясна за теб посока, със сигурност не е най-разумното нещо, което едно дете може да направи. Повечето възрастни биха описали подобно действие като опасно и дори пагубно. Въпреки всичко обаче Денис не чувстваше живота си застрашен. Случилото се през изминалия час така  го беше изтощило, че не му бяха останали сили да мисли за поредната страшна ситуация, в която можеше да попадне. Освен това и двамата бяха наясно с физическото състояние на младежа. Ако костюмираният господин искаше да му стори нещо, то той имаше възможността да го направи отдавна.

Двамата вървяха по една крива пътека, без да обелят и дума. С всяка измината крачка, пътят ставаше все по-объркващ. Завоите бяха безкрайни и Денис отчаяно се опитваше да запомни необичайния маршрут. Високият мъж зави към едни дървета, мина между клоните им и тръгна по надолнището. След това спря и чу възклицанието на детето зад гърба си.

Мястото беше като нарисувано. Природата тук растеше свободно и диво. Земята под краката им беше покрита с необуздана зеленина. Обширните корони на дърветата бяха като покривало и не позволяваха на повече от няколко лъча слънчева светлина да докоснат растенията. Наблизо се чуваше и бълбукането на малък ручей.

Само едно нещо не позволяваше на Денис изцяло да се наслади на този пейзаж - непоносимата воня на гнило. Въздухът полепваше по гърлото му, пареше като отрова и бавно го задушаваше.

Пог