Заек

- И това когато бяха в добро настроение! - каза мъжът, все едно знаеше какво изпита. - Какво ли ще сторят с теб, когато са ядосани? Когато наистина искат да те наранят.

Лицето му беше прекалено близо до това на момчето. Дъхът му гореше.

- Ще ти кажа какво ще стане - продължи той с шепот. - Ще те разкъсат. Ще оставят тялото ти да гние под някое дърво и ще забравят за теб. Никой няма да те търси, а и дори да го направи ти вече ще си мъртъв. И най-лошото - онези побойници дори няма да узнаят името ти. За тях винаги ще си останеш просто плячка, безполезно същество, което не си струва да се помни.

Тъгата на Денис започваше да се насъбира в сърцето му, където се разпалваха пламъци на непонятна за него емоция - ярост. Непознатият беше прав. Не искаше да си го признава, отказваше да го изрече, било и наум, но не можеше да се бори с реалността. Той беше плячка. Днес му се размина, но някой ден можеше да няма този късмет. Усети как юмруците му започват да се свиват. Подпухналото му лице почервеня. А мъжът не спираше да говори.

- Аз обаче държа на теб, Денис. И ще ти помогна. Искам да видя как се застъпваш за себе си.

- Но аз не знам как.

Мразеше колко чуплив и слаб звучеше. Само ако можеше да спре жалкото треперене в гласа си.

Непознатият избърса няколко от сълзите му с изненадваща нежност. Изглеждаше доволен от случващото се. Като баща, чийто син току - що бе научил много ценен урок.

- Сигурен съм, че в теб се крие сила, малкия. Просто ти трябва правилното побутване.

- Какво трябва да направя?

Една част от него беше ужасена. Друга обаче не разбираше този страх, и дори беше развълнувана. Все пак мъжът искаше да му помогне.

- Прибери се вкъщи. Аз ще се погрижа за останалото. Когато пак дойдеш тук и отново се изправиш пред онази група, ще знаеш какво да правиш. И Денис?

- Да?

- Не казвай на никого за нашата малка среща. - Погледът му стана предупредителен. - Нека остане тайна.

<<< …3456789… >>>