Заек

- Миризмата ли? Сигурно идва оттук.

Той изпъна дългия си показалец и посочи надолу. Денис проследи движението му с поглед и веднага съжали. Видяното накара стомаха му да се преобърне. Ледени тръпки побиха кожата му. Сега зловонието бледнееше пред ужасията, която изгаряше нежните му, светли очи.

Мъртъв заек лежеше на твърдата почва точно до обувките им. Крехкото му телце беше разкъсано на няколко части. Коремчето беше разтворено и от него можеха да се видят крехките му месца, мускули и кости. Бялата му козина беше покрита с тъмни кървави петна. Страхът на животинчето се беше запечатал в широко отвореното му окото, което се взираше право в Денис.

Момчето не знаеше как още не беше изплюло стомашните си сокове. Опитваше се да се отдръпне, да премести погледа си, да забрави тази грозна картина на смъртта. Уви,  това беше непосилно. Смрадта продължаваше да го тормози. Нито шумът от водата, нито проблясъците на слънцето можеха да го разсеят.

- Виждаш ли, Денис? - спокойно проговори мъжът - Това става, когато си на дъното на хранителната верига.

- Не разбирам… - Очите му отново започваха да се пълнят със сълзи. - Защо ми показваш това?

Мъжът приклекна, за да е на неговото ниво. Постави ръка върху него. Широката му длан натежаваше върху скорошните синини. Очите му сега бяха с цвета на мрака.

- Не разбра ли вече, малкия? - Дрезгавият му глас звучеше като ръмжене. - В този свят ти си заека. И съвсем скоро ще свършиш като него, ако не се стегнеш.

Денис поклати безпомощно глава. Какви ги приказваше този човек?

- Аз не съм заек.

- А, така ли? Тогава защо си толкова уплашен? Защо трепериш само при мисълта за онези хулигани, които ти се нахвърлиха като диви животни? Само зайците треперят, Денис. Зайците!

Изведнъж Денис отново усети болежките в тялото си. За момент беше забравил колко пъти тежки подметки бяха докосвали бедната му кожа. Този път обаче болката беше още по-силна. Думите на мъжа бяха като шепи сол, хвърлени в пресните рани. Сега и да искаше