Помагало за журналистически факултети – I

и желаят да унищожат западното общество. Точно в цялата тази хаотична сплав от твърдения, в която атаките са срещу феминизма, социализма, исляма, политически коректните водещи фигури на западния свят, Андеш Брайвик намира поле за мисията си – да бъде този, който трябва да се намеси и наложи ред. В „Един от нас“ неколкократно се цитира предпочитана от Брайвик мисъл на Томас Джеферсън. Осне Сайерстад подчертава, че в последната част на книгата му тя се появява шест пъти, а Брайвик се връща към нея и при защитното си слово: „ Дървото на свободата трябва да бъде наторявано от време на време с кръвта на патриотите и тираните!“ Многократно цитиращият в литературата рискува да стане досаден, въпреки че Санчо Панса на Сервантес е един от първенците, но при интерпретации на тема политика нелепото може да премине в плашеща опасност.

Той живее с чувството за мисия. А текстът, който пише, трябва да бъде монументален, отговарящ на проекта за действие. Точно тук е особеното в документално постигнатия портрет на човека – един от многото, но успял да взриви обществения мир. Брайвик има самочувствието на спасител и не допуска никакво съмнение в правотата си. Той разчита на своята армия от рицари тамплиери, на която е Законен Командор. Те трябва да проведат гражданска война по точно определени етапи, а враговете са категоризирани. На водачи на партии, културни институции, медии, отделни личности според неговия проект предстои да понесат своята вина за осъществяващото се нашествие в Европа, което той нарича „колонизация“. По-късно пред съда ще каже, че замисленото и изпълнено от него „дребно варварство“ е по-добро от

11

чудовищното варварство. Стига дотам, че дори измисля какви да са надписите на надгробните плочи на съмишлениците си, които могат да станат жертви по пътя на борбата. Трябва да бъде уточнено, че те са били родени по време на „марксисткото робство“ и са загинали като „мъченици“ в борбата срещу „престъпния марксистки режим“. Смъртни наказания за мултикултуралистите, депортация на мюсюлманите. Целият този мегаплан е изтъкан от детайли и уточнения, като за отстъпление не може да става дума. Аналогично е планирал и поведението си в съда. Той изцяло живее с нагласата за своята върховна роля.

По този начин трагедията, случила се в Норвегия, може да се разгледа като проблем, който има потенциал да избухне във всяка една европейска страна. Той преминава през избягването на Другия, а от липсата на интеграция тръгват антиимигрантските и антиислямистките настроения. В такъв случай дори и това да продължава във времето, няма как да не се стигне до конфликта, ако не бъдат подадени ръце и от двете страни. В името на съвместното съжителство е необходимият компромис, постижим със съответните лостове на управление. При така очертаната лична микропанорама на една непрекъснато разгръщаща се ситуация Брайвик е изцяло в пространството на конфликта. Генералното в позицията му е, че той тръгва срещу политиката на държавата. Затова и обяснява, че по-л