Облаче при караконджулите

4.92   (97 votes)
продаде. Този е сериозен. Всяка седмица ходи в града и влачи разни работи. Ако изчакаш малко, ще дойде, той вечер идва да вечеря в кръчмата. Щеше да е по-лесно, ако можеше да се разбираме, ама пусто, аз съм учил френски през трийсет и осма, „бонжур” и „мерси” ми са останали.

СТАВРИ: И „кел йор е тил”, ама кой помни, пък и дядото си има часовник. Няма да се плашиш, Вълко, той Олдмака нали учи български.

ЕНЬО: Той ОлдМак ли се казва?

СТАВРИ: Не. Казва се МакНещо си, било стара благородна фамилия, която без сто грама не можеш да прочетеш от първия път. То май и от стотния не е лесно, той обясняваше нещо за „стар” и „голям” , ама повече стар отколкото голям било, колкото сме се разбрали, толкоз, така му остана ОлдМак. Енчо, яж и да те водя у нас, моето момче, че ми се виждаш нещо болен, не си за пътуване.

ЕНЬО: Не искам да те притеснявам, чичо Ставри.

СТАВРИ: Кого ще притесняваш, откак си отиде баба ти Цона, вкъщи сме аз, кокошките и Шаро.

ЕНЬО: А таласъмите? Баба Цона все ми се караше да не се качвам на тавана, щото щяли да ме грабнат.

СТАВРИ: Както те гледем, по-вероятно е да те грабнат самовилите, за какво си им на таласъмите? И да ги има, не ще да са тежки, щото са ми прогнили дъските и иначе ще паднат. Пък може и да са вече стари и да не шават много много. Като се реша да сменя дъските, ако ги намеря, ще ти кажа. Хайде да вървим, щото откак падна стълбът, и електричество няма по нашата махала, пък ти си градски човек, не си свикнал на тъмно.

ВЪЛКО: Че кога е успял да се отучи? Кого свалях аз още по къси гащи от черешата в три през нощта, да те питам? Кой ми разправяше тогава какво видял в тъмното, Енчо, помниш ли?

ЕНЬО: Какво съм бил видял, не помня. Помня, че ти ми разказваше, че в черешовите градини се криели слонове, щото очите им били червени и от черешите не се виждали, камуфлаж било. Сигурно съм видял някой от скритите слонове.

ВЪЛКО: Това пък аз съм го забравил. Иначе ти твърдеше, че бате ти Ванчо те е пратил да стоиш на стража, да не дойдат караконджули. Ти първа стража, той после щял да те смени. Ха, ще те смени, а кой ще изпровожда кака ти Стоянка до тях си, беше забравил за теб. Ти обаче, като един Гюро Михайлов, стоиш на пост, пазиш всички нас от нечистата сила, а на черешата си се качил, щото от нея се вижда по-далеч.

Старците се засмиват.

ЕНЬО: (озадачено) Защо, не е ли вярно?

КОСТА: За вярно – вярно си е, ама то сега на Вълко черешата е три ката над подкрива, тогава беше още малко дръвче, щом ти си могъл да я качиш, едва ли през дувара се е виждало. То затова толкова трудно те намерихме, храбри воине! Вълко тогава рече, че ще те награди с черешов медал, че тиквите сме ги били изяли, ама ти се размина, докато узреят черешите, забрави се. Ти май нещо ми се обиди?

ЕНЬО: Не, не.

ВЪЛКО: Няма страшно! Остани още някой ден, черешите са почти готови, слонско око до слонско око, медал до медала са, хем пак ще те пуснем да се ка

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021