Искаше ми се
като отрежа косата си наполовина
и подритна кичурите под стола
да видя и част от мене да си тръгва,
да остане само новото, непонятното —
уханието на приключение.
Но то е тъкмо обратно —
режеш, изхвърляш, сменяш ненужното,
а миналото остава като зрънце,
посято във всяко бъдеще и ново утро.
И така…
не можеш да бъдеш някой нов,
без всичко старо в себе си.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.