Стопанката на самотата

Докато лежах на пода,
мечтаех нещо да запълни
кратера на една самота
по-голяма
от нейния стопанин.
Мечтаех за свят,
изпълнен с вълшебства,
където слънцето в своя зенит
ще ражда повече звезди
от черни дупки,
а моят вулканичен камък
ще затупти отново
прероден,
пречистен
спокоен,
докато лежа на пода
и мечтая.