По ръба

1.

Контрабандистите насочиха оръжията си към Томи. Потните им лица, кървясалите погледи, парещото зловоние, което се носеше от алкохолните им дихания...

Томи се изправи. Взе линията и я постави върху страницата, близо до съседната. Нямаше време. Трябваше да направи нещо. Подхвана да къса откъм долния вътрешен ъгъл, който беше притиснат от линията. Започна да навива страницата във формата на цилиндър, сякаш тя беше килим, или пътека, която щеше да занесе в някоя обществена пералня. Стъпи на другата съседна страница върху следващият лист и продължи да навива, като буташе ролката нагоре.

Авторът влезе в кабинета си. Видя, че последната страница от черновите в тетрадката му е скъсана. На следващата беше оставено послание с молив:

"Благодаря ти, че ме създаде! Продължавай да описваш другите ми приключения. Аз обаче отивам в отпуск на околосветско пътешествие. Когато се върна, ще ми е интересно да прочета целия първи том за моя живот. Но още ми е рано да умирам! Следващият том може и двамата да го напишем. Сега изчезвам на лов за събития. Тези двамата в прегънатия лист в писалището са лош опит. Пробвай пак!

Твой, вечно признателен Томи - персонаж от черновите ти с молив."

2.

- Разбирате ли, това да бъдеш отворен към света... Ето, нашата група, например... Ние сме сърфисти и обикаляме по целия свят...

- А! Извинете! Можем ли да сменим за малко темата на разговор? Винаги ми е било интересно това, което правят сърфистите. Даа, чувството, когато сърфът им в сцепление с водата и успяват да се задържат, въпреки промените... Но по-интересно е как успяват да се преборят, когато попаднат в основата на огромна вълна и ги завърти "центрофугата" на подводните течения. Случвало ми се е да пиша в търсачката "цунами" и да ми излиза някакъв "сторм" със сърфист върху огромната вълна. Има хора, търсят силното изживяване. Това е тяхната вълна. Но как успяват да се съхранят във водата, да излязат оттам.

123>>>