Нов български възпитателен роман

Неадекватните от Або, писан на английски и със сюжет от ниска категория училище в Северна Англия, е може би първи български възпитателен роман, книга, която, струва ми се, ще е от полза за цялата ни образователна система – от ученици, през учители, директори, инспектори, до министри и, разбира се, родители.

Роман, който прави срез на европейските либерални ценности през кафкиански метаморфози и оруелови предсказания, вибрира между знанието и google (по)знанието, между висшия смисъл в живота – да дадеш, и нисшия – да отнемеш; дидактична полемика за разминаването между представа и реалност, култура и ерзац, учител и училище, свое и чуждо, образ и подобие, памет и безпаметство.

Може ли един млад начетен учител, полски емигрант, да бъде остракиран от колежките си затова, че знае повече и иска да го даде в час и, уви, е чужденец, а една от разхайтените ученички да го обвини в педофилия без дори словесно да я е докосвал? Отговорът е – може в едно посторуеловско общество, в което правата са всичко,  отговорностите - нищо, на непълнолетните всичко е позволено, за да не ги загуби училището, което печели от тях.

Романов дебют, който разчита на житейския опит, а не върху изсмукано от google, на един от младите български писатели – Або (1991), обиколил над 40 държави от 4 континента, преди да се захване с Неадекватните. Преводач на Пътят към кея на Уиган на любимия му Джордж Оруел, дебютирал с панорамния пътепис Поводи за връщане (2019), последван от Тука е така – книга с разкази за децата на прехода.

Неадекватните е роман за родители, учители, бивши и днешни ученици.