През прозореца

Вижте, имам право на това!

От камбанарията на моя живот, където кръгозорът е обширен и наситен, имам право да говоря и да съветвам.

Кръгозорът, мили хора, е съставен от две думи — от кръг и от зор. С годините се натрупва кръгозор и човек като мене трябва да се обърне надолу и да издъхне от своя разум в главите на младите.

От лампиона на своите години имам право да говоря. Не — “имам право”, а трябва! Заради бъдещите поколения!

Поколение, мили хора, е съставено от две думи — от по и от коление. Ако някой не ме разбира какво говоря — да не се притеснява, защото и аз не се притеснявам. Те и старите пророците не са ги разбирали.

Ще ви разкажа притча, която ми се даде една утрин, някъде около осем часа, което правеше точно един час и тридесет и една минути след изгрев слънце и десет часа и тридесет и девет минути преди залез.

Вървял един човек през широко и пусто поле. Вървял, вървял, вървял. Никого не срещнал дълго време. Най-накрая видял едно магаре, което си пасяло до една круша, която обаче само отдалече изглеждала круша, а отблизо всъщност била ябълка. Но това няма никакво значение. Та застанал човекът пред магарето и се изсмял. После му рекъл: “Аз съм човек, а ти си магаре!”. Магарето първо мислело да не обръща внимание, но човекът упорито стоял пред него и се смеел, затова надигнало глава от пожълтялата трева. Погледало го известно време и казало: “Аз съм магаре, а ти си човек!”. Щом чул това човекът побелял като небето над главата си и започнал да се тресе от ужас. “