Биляна

По-късно си давах сметка, че се бе засилил в обратна посока, но закрачи и то с охота, към назования съвсем случайно от мен противоположен пристан, явно и аз го омагьосах още в първия миг.

             -Агроном ли сте?

             -Не, инженер-химик … А вие?

             -Аз съм математик. Доцент в университета.

Погледнах го (сигурно същото изражение пораждат в очите на тринадесетгодишните момичета звездите от шоубизнеса) и през съзнанието ми, като розов полъх, премина мисълта, че ето, това е мъжът, в когото си заслужава да се влюбя. После се опитах да поведа разговор, да кажа нещо оригинално, но всички думи ми се струваха захабени, протрити, подобно плочките на тротоара, по който вървяхме. A изглежда за Борис това не представляваше трудност - той почти не спираше. Гласът му беше силен, енергично ръкомахаше с ръце, мускулчетата около очите, около устните непрекъснато трептяха, променяха изражението на широкото му бяло лице,  дори потропваше с крака, сякаш трябваше да направи безброй движения, за да укроти, за да спре енергията, която бликаше от него.

<<<12345… >>>