Погледнах го. Между този поглед и погледа от първата ни среща имаше толкова голяма разлика, колкото между морето и Мусала. Той почувства осъдителните вълни и започна да се оправдава:
-Лесно ти е на теб. В провинцията няма гадни хора. А при нас е змиярник. Този, който зае освободеното място за доцент, покрай вилата си в Боровец се сприятели с професора. Подарява му резултатите от своите разработки. А шефът му се отблагодарява като го тика напред.
-Боб, навсякъде има подлизурковци. Знаеш ли с цената на какви унижения ръководителят на нашата секция се добра до тази длъжност. Но съм убедена. Голямото откритие не идва при докопалия е до висока служба. А при този, който безкористно се труди.
-Идеалистката ми тя! Явно, въобразяваш си, че ще откриеш нещо велико. Затова осъмваш и замръкваш над книгите.
-На мен ми е достатъчно, че сутрин с радост тръгвам към института.
Разсмя се, но това не беше сърдечен смях, а звук, от който те побиват ледени иглички. Мълчах. Той продължаваше да се смее, но вече не толкова злобно.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.