Биляна

злично това, което щеше да се случи сега, това, което щеше да се случи в бъдеще. И за първи път видях в него близкия човек, приятеля. Но главата ми не се замая, не изпаднах в онова особено приповдигнато състояние, в което изпадах преди години. С това ново чувство ми беше по-топло, по-леко...

„Каквото ще да става!" — си казах и прекрачих прага. -Вкъщи е малко занемарено, защото майка от половин година е на легло. Но когато дойдеш ти, вярвам, домът ни ще светне.

Усмихнах му се и също като него махнах неопределено във въздуха с ръка. Той ме прегърна. Целуна устните ми. После влязохме в полуосветена стая, напоена с тежкия дъх на непознато лекарство. На спалнята лежеше възрастна жена. Косите й покриваха мръсна възглавница.

 Подадох й ръка.

-Биляна Гарелова.

               -Знам, знам — тя се размърда, раздвижи пръсти, чертите на лицето й се изопнаха, капчици пот избиха по челото й.

Избягах с поглед в празното пространство над леглото. Бягах и се опитвах да пропъдя мисълта, че по-рано, когато майка му беше здрава, не чувстваше необходимост от мен, а сега. Сигурно нито една от софийските му приятелки не се е съгласила да се грижи за тази парализирана госпожа или по интуиция е преценил, че няма да се грижат така добре. Сам ми е казвал: „Родена си за болногледачка!" И затова се е сетил за далечната влюбена, а аз си въобразявах, че идва с червени рози в душата.

<<< …20212223242526… >>>