Биляна

n: 0.25pt 0.5pt 0.0001pt 0.7pt; text-align: justify; text-indent: 49.4pt; line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Обгърнах с поглед белите плотове, стъклените лица на колби и епруветки и изпитах привързаност дори към шумната камина. Тук всичко ми беше безкрайно скъпо. Да, това беше истината. Но когато в събота вечерта гласът на Борис, изпълнен с радостно напрежение, затрептя в телефонната слушалка, осъзнах, че и този човек бе пуснал корени в сърцето ми и ако го пропъдех от своя друм, то въпреки интересната дейност, на която се бях посветила, моят живот щеше да загуби от блясъка си. Не, не трябваше да се разделям с Борис. Поех си дъх и заговорих:

                -Боб, много ми се иска, не аз да дойда в София,а вие с майка си да се преместите при нас.

-Моля!

             -Иска ми се вие да се преместите в Златенград. Нашият
апартамент е по-голям. Освен хола и кухнята за всеки остава самостоятелна стая.

               Слушалката пращеше от смеха му.

 -Как можа да ти хрумне подобна мисъл?!

<<< …25262728293031… >>>