Биляна

nd-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">-Не! Не е лудост. И те моля. Помисли. И ми пиши. Чуваш ли?!

-Чувам. Но не слушам.

-Моля те. Никога не си ми писал. Наруши принципа си.

Не вярвах, че ще изпълни моята молба, може би затова така се зарадвах, когато на третия ден след разговора, държах в ръцете си писмо от Борис. Потрепвах, като тревичка духната от вятъра и дълго гледах ситно изписания лист без да виждам буквите, но постепенно те сами тръгнаха към очите ми.

„Мила Билянко,

Въпреки че ми е тъжно, дори обидно, затова че все още не си долетяла при мен, не ти се сърдя, защото те разбирам. Разбирам, че темата, върху която работиш, те е обсебила. Вече виждаш лаврите, които ще получиш и си уверена, че най-голямото щастие на Земята е дошло при теб. Преди години бях същия. И какво! Издадох книга. Станах доктор на математическите науки. Ти вървиш по моя път! Искам да ти помогна, да те отклоня, защото не е най-розовият, особено за жена. А може би все още не можеш да ми простиш. Или всичко онова, което четях в твоите очи, си е отишло. Аз съм виновен, но разбери! Страхувах се от един брак. Страхувах се, че ще обърка плановете ми. А и ти не беше достатъчно настоятелна... Или може би погрешно съм си въобразявал, че нашата връзка е истинска... Били, през тези шест години непрекъснато съм мислил за теб. Според мен, това е нещо повече, отколкото ако продължа