Биляна

round-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Когато я слушах в мен наистина се прокрадваше усещането, че островът на самотата е за предпочитане пред пустеещата градина на подобен брак. Това настроение ме навестяваше в компанията не само на Виолета, а и на почти всяка от семейните ми приятелки. Например с Маня, преди да се омъжи, не можехме да се наговорим за книги, мечти и проекти, а сега, обикновено аз слушам, а тя се оплаква, най-често от сина си. Малките дечица винаги са ме изпълвали със страстното желание и аз да имам едно такова съкровище. Но ако прилича на Маниния Иво с неговите налудничави фантазии и вечна отпуснатост, няма ли да се чувствам по-нещастна, отколкото сега ?!

Понякога и такива мисли ме обсебваха. Но копнежът да имам деца, беше по-властен, може би защото се надявах моите рожби да притежават добри качества. А може би това желание е заложено генетически в нас. Ние създаваме поколение, за да продължим човешкия род. Обаче какъв е смисълът на съществуване на човечеството?!

 Познатите ми с насмешка изслушват подобни въпроси. Според тях върху вековни дадености е губене на време да се разсъждава и вървят по земния си път движени единствено от инерцията на всекидневието.  

Но на мен татко ми е предал друг урок.  Внушил ми е, че дори носната си кърпичка, когато изваждам, трябва да осъзнавам жеста. И считам, че именно това състояние на будност ми донесе повече признати патенти в сравнение с колегите ми. То ме изпълва с растящо удоволствие от работата. И аз се отдавах докрай на богатата градина от идеи, раждани от моето въображение. Въпреки това блажено състояние, в компания на свободни мъже не спирах да си задавам въпроса дали с някой от тях ще мога  да създам дом изпълнен с разбирателство и уважение. Зорко се вглеждах в тези край мен, обладана от светла надежда. И една вечер го срещнах! Бях в клуба с Виолета. Тя, както обикновено, гласно ближеше раните си, а аз разсеяно слушах, но когато го видях, я прекъснах:

<<< …31323334353637… >>>