Биляна

ent: 49.4pt; line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Това, че дарява докрай своите сили на работата, ми направи необикновено впечатление. Ето човек, който е над другите – си  мислех, докато слушах Виолета, а вечерта, в леглото, започнах да си представям запознаването ми с Лазар. Моето въображение редеше необикновени картини, а в действителност всичко протече най-банално – през следващата седмица се случихме на една маса в същия този клуб и аз го заговорих. Откакто установих, че е по-важно не колко обичаш, а как обичаш, все по-майсторски използвам лице, очи, ръце и все по-голям успех жъна сред силния пол. Но при Лазар не трябваше нито да хвърлям бляскави погледи, нито да сипя усмивки. Ние бяхме чели много еднакви книги и думите потекоха: леки, интересни, сякаш се познавахме от години. Забелязала съм, че нищо не свързва така здраво хората, както общите знания и когато барманката, с уморени движения, започна да почиства залата, неохотно тръгнахме към изхода.

-Да продължим вечерта у дома. Живея съвсем близо.

Поклатих глава в знак на съгласие. Той ми подаде сакото.

В неговата стая, сред списанията, книгите и тетрадките със записки, натрупани върху масата, зърнах нечетливо изписана страница от бележник: „Литературна справка за евентуален катализатор на нашето производство."

-Какво четеш! – властно дръпна листа. – Не обичам да се ровят във вещите ми.

<<< …33343536373839… >>>