Биляна

жда съвсем лъжовно. В края на века навярно други хоризонти ще вълнуват българките, но през младостта ми ние държахме да вървим нагоре по служебната стълбица и този си стремеж, при еднакви качества, можехме да удовлетворим с десеторно по-усилен труд в сравнение с колегите си. Това беше истината и въпреки явната несправедливост бяхме готови да се примирим и може би нямаше толкова да ни боли, ако поне човекът, когото обичахме, ни слагаше наравно със себе си. А и той обикновено смяташе, че неговото мило момиче е родено да му създава условия за изява, т. е. длъжно е само да тегли семейния хомот. Естествено, представителят на държавнопомазания пол нямаше нищо против и любимата съпруга да расте, дори би се гордял с успехите й. Но това й се позволяваше единствено, ако след безконечните грижи по отглеждане на децата, след еднообразната домакинска работа й останеше дъх да крачи към стръмните възвишения на голямата наука. Ето, такива бяха разбиранията на по-голяма част от моите съвременници.

За да избягам от тези мисли, разтворих списание „Химия и металургия" и се зачетох в една от статиите. С изненада установих, че разглежда въпроса за промяна на катализатора и то не другаде, а в нашия завод. На сутринта забързах към старото производство. Намерих Лазар на работното му място и тъй като беше сам, веднага заговорих за прочетеното. Вместо да се втурне да отрича или пламенно да защищава, както обикновено постъпваше, този път сконфузно мълчеше, а лицето му имаше изражението на човек, който изпитва гордост, но съзнава, че няма право на това чувство и бърза да го скрие зад първата маска, подхвърлена от въображението му. Дявол знае откъде ми хрумна мисълта, че авторката е отдавнашна негова приятелка и закачливо попитах.

            -Познаваш ли я?

            -Да.

<<< …48495051525354… >>>