-Това е майката на сина ми.
-Майката на твоя син! — ако бе казал, че вчера е летял към Марс, сигурно нямаше толкова много да се изненадам...
Моето, уж развинтено въображение, бе рисувало бившата съпруга на Лазар веднъж като силно гримирана дама, загрижена най-вече за цвета на къдриците си; друг път като повяхнала домакиня, отдадена на кейкове и майонези, но никога не съм и помисляла, че е наша колежка и то не химичка, която формално си изпълнява служебните задължения. А творец! Бях си изградила първите два образа, защото единствено те оправдаваха любимия, а сега... Неочаквано в мен се появи чувство, че затъвам в блато. От гласа ми плисна тревога.
-Да имаш такава жена! И да се разведеш. Но за какво не можахте да се разберете?!
-За какво ли?! За това, че вместо да се грижи за семейството ни, тя напускаше лабораторията в седем, осем, девет вечерта. И като започнахме да се караме кой да вземе детето от яслите...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.