Заек

Прегръдките на майка му бяха топли, тя винаги ухаеше на сладки с канела, а ръцете и бяха меки като пух. Прегръдките обаче нямаше да променят нищо. Трябваше да намери друго решение на проблема.

След вечеря Денис се прибра в стаята си. Едва държеше очите си отворени и не искаше нищо повече от това да се завие с одеялото и да потъне в дълбок сън. Но намеренията му бяха прекъснати, когато забеляза нещо да проблясва в центъра на леглото.

Нож.

Такъв, какъвто никога не бе виждал. Малката му дръжка беше направена от лилава материя - толкова тъмна, че почти го превръщаше в сянка. Мистериозният материал отразяваше светлината на нощната лампа, което превръщаше ножа в неестествена смес от светлина и тъмнина. От къде ли се беше появил изобщо?

Денис взе предмета в ръка. Незнайно защо с него се чувстваше по-силен, по-ловък, по-бърз, по-добър във всичко, което някога е правил. Загледа се във върха му. Не беше по-голям от този на джобно ножче, но беше толкова остър, че можеше да го пореже само като се взира в него. С това оръжие със сигурност ще накарам онези локали да узнаят името ми.

Разтърси се. Това не бяха неговите мисли. Същевременно идваха от неговата глава и използваха неговия глас. Може би просто беше изморен.

Тази вечер Денис спа спокойно. Беше сложил новата си придобивка под възглавницата. Не беше удобно. Имаше чувството, че острието всеки момент щеше да пробие дунапрена и да се забие в черепа му. Това обаче не му попречи да спи като пън, без да го тормозят спомени от изминалия ден.

Неделната сутрин бе все още хладна и ветровита. Денис винаги излизаше рано в неделя. Тогава растенията изглеждаха най-свежи, още влажни от росата. Обичаше да изпреварва следобедните жеги, за да събира я минзухари, я маргаритки, каквото успееше да намери. Днес обаче нещо беше различно. Подминаваше цветята. Просто вървеше из високите треви и следваше ехото на един грозен, оглушителен смях на хиени.

Групичката късоподстригани момчета отново се беше събрала. Краката им си разменяха една деформирана топка на бели и кафяви петна. Денис присви очи. Това не беше топка. Имаше четири тънки крака. И малки очи. И опашка. Кипяща струя кръв мина през вените му. Куче. Дребно, не по - голямо от месец, кутр