Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2099 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4065 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(825 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(827 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.93(2116 гласа)

Виж още

Реабилитация на патоса

За поезията на Мая Дългъчева

4.93   (889 гласа)

Заявената като постмодерна българска поезия на 90-те (поезия на краевековието, поезия на металитературния език, поезия на ироничния обрат) е възможно да остане с една заслуга в литературната история след време: педантичното, по хирургически, отстраняване на патоса: това - добило туморни размери - мегачувство (неестествено съчетаване на чувственост с изкуственост), наследено от публицистичните априлци (60-те), сублимативните тихи лирици (70-те) и субективните бунтари (80-те).

Поетическата операция е извършена, но пациентът е в кома. Да се говори за поезия днес е като да се говори лошо за мъртъв (това е една от причините да не се пише за поезия или, ако се пише, тя съвсем съзнателно да бъде държана в състояние на коматичен делир). Поетът е излишен израстък, гноящ апендикс. Не казвам, че той е бил особено нужен преди. Казвам, че неговата ненужност се хиперболизира сега.

Изрязвайки тумора, 90-те забравиха метастазите. На мястото на раната се появиха нови ракови образувания. Днешното поетическо клише може да се сравни с гангрената: преди да го видиш, ще усетиш дъха му, ако не припаднеш, ще разбереш, че гледката не си е струвала.

Вместо дух днешната поетическа конвенция има дъх, вместо метафори - понятия, под линия, подстрочници. Състоянието на делир е чист израз на хаотичните релативисти на 90-те.

В този поетически дискурс (разбира се, условно обобщен;) Друга приказка (Жанет - 45, 2005) е изненадващ обертон. Това е сбирка като че от друго време, друго място. Другостта на Мая Дългъчева не е темпорална, нито топосна. Това е другостта на изкуството, другостта на одарения да одухотворява. Друга приказка е опит за реабилитация на патоса в Аристотелевия смисъл: патосът, който поражда самия акт на изкуството, а не последвалото онагледено кръвосмешение на преживяно, въобразено и лъжовно.

Другостта на Мая Дългъчева е и в начина на появяване: като че от други светове на мълчания, затаени копнежи, изгарящи сублимации. Това са подредени светове. Тъкмо тяхната подробна подреденост ги прави други от днешния поетически дискурс. Мая Дългъчева е автор, далеч не само от този хаотично-релативистки дискурс, но и от изкуствените жестикулации, от менторските себеизяви на неговите субекти. В този смисъл Друга приказка е близка до появяването на късната Станка Пенчева (Отвън-отвътре, 2002, Преддверие, 2005). Тя е в същата пловдивско-старозагорско-сливенска другост на бавното осъществяване, на аристократичното жизнестроителство, на романтичната старина.

В най-добрите стихотворения от сбирката (Друга приказка, Де е България?, Знам, Страст, Жената поет, Молебен, Пейзаж, Като мислиш за мен...) авторката се движи по ръба на сантимента, без да пада в пропастта. Това е поетическа игра с едно клише, от което се вадят други звуци, други приказки. А

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020