Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.98(2100 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4070 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(827 гласа)

Критика

Реабилитация на патоса

4.93(889 гласа)

Есе

През граници и през сърца

4.93(2117 гласа)

Виж още

Евангелие по Елена

4.94   (825 гласа)

Светлозар Игов нарича разказите на Елена Алексиева бизарни. Димитър Камбуров пък пише: “докато я четях, сякаш не спирах да дочувам мистериозната красота на квази-мистичния шедьовър на Йигълс “Хотел “Калифорния”. Това е за първия й сборник Читателска група 31 (Колибри, 2005), наскоро отличен с наградата Хеликон.

 

Разказите в Кой? (Колибри, 2006) могат да се нарекат фундаменталистки в смисъл на крайна вяра в предопределението. Мога да кажа, че докато ги четох, в ушите ми пищеше шофарът (козият рог, който юдеите надуват 30 дни преди нова година, както и на йом кипур, съдния ден). Това може и да е ефектно, но едва ли ще даде ключ за тази бягаща от ефекта проза.

 

Ще опитам леко да открехна вратата към нея; съмнението обаче дали съм прекрачил прага на другата стая остава. Впрочем това съмнение е показател за среща с висококачествен писател.

 

Всеки преразказ на библейски сюжет е важен не толкова с това, дали потвърждава, отрича или преобръща нещо непоклатимо, а с избора защо. Не кой, а защо е истинският въпрос на тези разкази. Защо Елена Алексиева избира точно тези истории и герои, а не други от стотиците в Стария и Новия завет? Защо ги слепя като пръснати парчета от счупен алабастров съд? И най-вече: това ли са подходящите парчета? Цял ли е съдът?

 

Ето някои от непоклатимите характеристики на тази проза. Елена Алексиева говори не просто през мъжа герой, а през мъжкия наратив. В сравнение с Читателска група 31 в Кой? този наратив е още по-отчетлив: кратката фраза, почти нетърпящата възражение интонация, спуснатите като от Синай завети. Алексиева бяга като Лот от женското писане, от женствеността изобщо. Библейските истории й вършат работа, особено старозаветните.

 

За разлика от класическия писател, който убива героите си, след като ги изчерпи, Алексиева ги оставя живи - обикновено на кръстопът, но някак си сковани, застинали, наказани. Стълпове от сол. Тези герои са белязани със знака на смъртта априори. Те са предварително изчерпани и като такива - необходими на Алексиева. Защо? Според мен, защото в центъра на тази проза е не героят, а про-видението, не характерът, а не-избежното.

 

Не просто героите и сюжетите, но самото време и пространство е про-чуто, над-временно, а-географско. То е условното време на тората, евангелските пустини. Затова библейските сюжети и герои са необходими на Алексиева: тяхната пре-определеност е фундаментът на тази търсеща друго действащо лице проза.

 

Това лице (действащо/бездействащо) е всъщност отличителната страна на Кой?, а бих казал и на предишния сборник разкази. Според Камбуров главното действащо лице у Алексиева е сънят. Бих разширил рамките, в които той тълкува сънят. Според мен, действащото лице е паралелният свят, паралелните светове, допирът или липсата на допир между тях. Още една причина за избор на библейските истории като канава.

 

В Ко

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020