Владимир Мартиновски (Скопие, 1974) е поет, разказвач, есеист, литературен критик и преводач. Преподавател в Катедра „Общо и сравнително литературознание“ на Филологическия факултет „Блаже Конески“. Автор на стихосбирките: Морска месечина (2003), Скриени песни (2005), И вода и земја и оган и воздух (2006), Квартети (2010), Побрзај и почекај (2011), Пред и по танцот (2012), Вистинска вода (2014), Внатрешни планини (2016) и Сонувани и будни песни (2017). Негови стихотворения са превеждани на близо двайсет езика. Издал е и три книги с хайбуни: Ехо од бранови (2009), Мачка во магла (2016) и Небо без ѕвезди (2016), книгата с кратки разкази Зоостпории (2019), както и сборник с поезия за деца Дур дишам се надевам (2019). Автор е и на литературно-критическите книги: Од слика до песна (2003), Споредбени триптиси (2007), Les Musées imaginaires (2009), Слики за читање (2009), Споредбени диптиси (2011), Зоон поетикон (2013), Narro ergo sum (2015) и Поетски (ре)визии (2019). Заместник-председател на Македонския ПЕН център. Носител на наградите: Братя Миладинови (за поезия), Нова Македония (за разказ) и Димитар Митрев (за критика). Занимава се и с музика, живопис и фотография.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право. Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.
