Техните Българии

онина“ от Елиза Ожешкова може да се види общият тип нагласа за пълно приобщаване от страна на учителката – професионалната амбиция за сливане, но и защитата за ролята на наставник. В началото германката желае изцяло да се вгради в приелия я радушно дом. А той е специален – това са най-малкият брат на Иван Вазов – Борис, и жена му – художничката Елисавета Консулова – Вазова, която има поливалентно присъствие в

3

българската култура. Частната учителка остава докрай топло приютена, но постепенно осъзнава, че има своя територия на присъствие и позицията ѝ е строго локализирана. В полето на компетенциите си Мари Айхорн присъства в света на столичния елит, щастлива е от възможността да посещава балове, изложби, в които откроява картините на Елисавета Консулова – Вазова, канена е в най-престижните ресторанти и представителният живот на столицата ѝ става напълно естествен. Въпреки това не може да се очаква всебхватност в познанията и интересите. Тя фиксира калейдоскоп от факти, но не ги коментира; присъства и регистрира духа на преживяното, отразява светския дух, но не се заявява желание да се разкрие обществената значимост на хората, с които общува.

По това време Борис Вазов е подпредседател на Народното събрание, а мъжът на найната приятелка Мара, проф. Никола Милев, е депутат. Елисавета Консулова – Вазова я води в Народното събрание, но незнанието на езика я прави дистанцирана. Не е заявен и интерес към разпалените дебати. Дневникът е съпроводен с много изчерпателен справочен текст и става ясно, че това е точно денят, в който се провежда първото четене на законопроекта за отмяна на Закона за отчуждаване на сгради за държавни нужди, приет от правителството на Александър Стамболийски. В дневника изпъква непосредствено наблюдаваното, а предисторията няма място.Тя оценява, че известната художничка борави с лекота с чуждите езици, среща се с хора, които в голявата си част също нямат проблем с комуникацията с нея, но не напуска орбитата си. Такава е към всички – преки впечатления и рефлексия. Проф. Никола Милев, в чийто дом по време на лятната ваканция е постоянно присъствие, за нея е притегателна личност: „… той е толкова

4

симпатичен човек, каквито малко познавам“. Само че същото изписва и за Симеон Радев след съвместен излет: „Той е много симпатичен и любезен господин.“ Всъщност общува с едни от най-впечатляващите лица на България, но остава само отзвукът от прекия контакт. Дружбата между тях двамата датира от Цариградския лицей и както Симеон Радев се изразява, тя е от роднинствата по избор. В дневника се губи триединството при проф. Милев между учения, политика и дипломата. Частната учителка може да трие праха от библиотеката му, но и остава до тези си занимания. Трябва да се стигне до убийството му, за да заяви, че България губи един от най-големите си духовни водачи. Все пак тя няма приблизително 18-те години на Мерсия Макдермот в България и нейното отлично знаене на българския език, предварителното филологическо образов