Техните Българии

Това, което обединява двата типа описания ,е добронамереността. Западът тръгва към Изтока и непременно се изпълва с необходимия стоицизъм при ползването на транспорта, с особеностите на средата, която си има своите неподвластни промени, но и се среща с един щедро даряващ свят, готов да се разкрие пред желаещия да го опознае. Всяка има точно дефинирани своете основания да поеме към Балканите. В България Мари Айхорн се надява да стабилизира материалното си положение – при сбогуването сестра й дава последните си пари, за да посрещне първите си потребности на новото място. Марсия Макдермот е сред стотиците хиляди читатели на „българските ужаси“, за които Уилям Гладстон заявява, че и самият ад би се засрамил. Често се напомня, че тиражът на изданието е 250 000, който за времето е епохален, но двата текста „Българските ужаси“ и „Уроци по клане“ навлизат не само в

5

съзнанието на хората, а заемат мястото си в учебниците и полагат основи на едно различно възприемане на света на другите. Гладстон предупреждава, че предоверяването на обещанията на турското правителство по отношение на вътрешната политика може да бъде прието като доброволно съучастие в измама. Кой да повярва, че в последвалите исторически ревизии, които не са само български патент, ще дойде времето на неговото отхвърляне и воля да се преименуват обекти, носещи името му. Причината е, че баща му е бил робовладелец и движението

BLM – „Животът на черните има значение“, повтаря познатия проблем, че потомците носят отговорност за живелите преди тях. В България Мерсия Макдермот присъства на исторически възстановки, свързани точно с кървавия послеслов на Априлското въстание, но не гледа само възторжено, а подчертава какво правят етническите турци и помаците. По същество тя деликатно, но винаги заявява мнението си, каквото и да предизвика то.

Началото на престоя в България и за двете авторки преминава през съкровеното. Мари Айхорн учи в Ерлаген заедно със сестрите на Елисавета Консулова – Вазова. Те са близките хора заради които за нея се отваря Вазовият дом. Една година след бригадата в Югославия Мерсия Макдермот идва в България с бригадата, носеща името на майор Франк Томпсън. Самата тя все още не знае, че с известни паузи в България я чакат още 18 години.

За времето на престоя си и двете преминават през Дома. В семейната обител на Вазови на Мари Айхорн й предстои освен уроците по музика и немски да се занимава с домакинска работа като бърсане на прах и кърпене. Приема като рутинно задължение и не се вживява, защото неусетно влиза в светския живот на столицата. За Мерсия Макдермот първият дом е хотел

6

„Славянска беседа“, като с осигурените екстри от Министерството на образованието не се налага да потъва в домакински задължения. И въпреки осигурената храна в стола на Английската гимназия , в нощното шкафче на хотелската стая, както и на други преподавателки, пребиваващи там, се крия