Техните Българии

т електрически котлони и тенджерки. От прозата на битието на местна почва не може да се избяга. Въпреки това животът е волен, в центъра му е преподаването, а постепенно започва пътят към книгите, които написва в България. Междинен, но не и малък, е периодът, когато живее в дома на известната комунистическа деятелка Рада Тодорова, тогава председател на Комитета на българските жени. Тръгва се към приятелство между солидарно мислещи хора и Мерсия Макдермот насочва към отношения от типа майка – дъщеря, в които често е вписана и собствената ѝ дъщеря. Отново като преподавател в Английската гимназия Мерсия Макдермот получава апартамент в Студентското общежитие, където са институтите на БАН. Нейният Шести блок в кампуса е обител на много чужденци, които в основната си част са преподаватели. Един пъстър свят, в който тя едновременно е в средата си, но и навлиза все повече в българския бит. Това са забележките за балконите , пълни с боклуци; за страстта към цветята и зимуването им в общите части; за липсата на вода и битовия героизъм да се излезе от положението, за непредсказуемите асансьори. От, своя страна, Мари Айхорн не пропуска да отбележи, че българките не са толкова добри домакини. Без да изпадат в излишна детайлизация, но и двете се вглеждат във фунционирането на Дома и внимателно полагат линии на разграничаване.

След напусането на Английската гимназия и преминаването към Софийския университет Мерсия Макдермот изживява

7

феномена на припокриването с националните герои, за които пише. Хората я идентифицират с тях и са готови да помогнат, за да се стигне вече до нейния истински Дом. В него тя се доближава и до грижите на обикновения българин и малките му чудеса, за да се снабди всъщност с най-необходимото за жилището си. Естествено, Мари Айхорн не преминава през подобни вълнения, но се чувства напълно приобщена към Дома. В дневника си тя отбелязва събитие : „тържественото освещаване на нашата къща“. Като протестантка е затруднена от християнския ритуал, но намира начин и да сподели церемонията, и до запази религиозната си автономност.

Това присъствие навсякъде предполага и вписване в стандарта на средата. И двете описващи България дами не крият доходите си. Мари Айхорн с немска точност изписва броя на частните си уроци, някои затруднения при обезпечаването на престоя си, но си позволява да покани сестра си и да изживеят лято, каквото не са имали досега, като, разбира се, не може да се пренебрегне, че те получават щедри покани за гостуване. Мерсия Макдермот не крие хонорарите си, които ѝ позволяват да разгърне фантазията си и си направи своята суперскъпа за всяко едно време етнографска стая, цялата в автентична дърворезба. Това е вече нейното пълно вписване в духа на епохата, която претворява, започвайки от Левски и преминавайки към Гоце Делчев и Яне Сандански, като тук не споменаваме другите ѝ книги.

Не може да се няма предвид различното време, отразено в двете книги. Мари Айхорн стига до преломната 1925-а година, а Мерс