* * *

Пред очите ти изплува
старият сандък с писмата ти
в хладната стая, аудиокасета с надпис
орисали са те да ме обичаш
все едно отново чуваш оня дрезгав глас от радиото
попил и отнесъл толкова много гласове

от бъбривата му памет изскочиха всички
ти също беше там и ме подсети,
че се чувстваш като риба на сухо в живота
където и да се обърна си спомням нещо за теб
сянката ти, пазеща се от снежната топка, която запращам подире ти

по лицата на хората си спомняш пролетите
и птиците на провинцията замаяни от летене
не допускаше, че светът се върти по този начин
е, завъртя се и дъхът ти остаря
небето е по-далеч сега,
да повървим ли?