Биляна

й ме нараняваше. Притварях очи. Опитвах се да си представя Емил по чехли и домашен халат, но вместо тази представа в мен оживяваше снизходителната усмивка, с която ръководителят на нашата секция даваше оценка за неговата работа. Виждах пренебрежителното отношение на моите колеги и желанието ми да тръгна с Емил под звуците на Менделсоновия марш умираше...

Умираше, може би защото наблюдавайки семействата на приятелки, състудентки, колежки отдавна съм наясно, че на съпруг, колкото и да е влюбен, не можеш да разчиташ не само да поделите бремето на семейните задължения, но дори и един хляб да купи. Е, когато има настроение ще се разходи до супера и с пералнята ще си поиграе, но когато има настроение – малцина  са тези, които го превръщат в задължение. И затова ми се иска да се омъжа за човек по-умен и по-интелигентен от мен. Само тогава ми се струва справедливо вкъщи моят принц да работи над себе си, а през това време аз да гладя, да готвя, да пера.

След Емил за кратко пътят ми бе пресечен от Манол. Той беше икономист по професия. Другарите му смятаха, че притежава всички качества за създаване на добро семейство. Но не можах да свикна с безличното  изражение на лицето му. Не можах да си наложа да не ме дразнят елементарните му разбирания за живота. А може би имаше и друго! Може би не се реших да се омъжа за Емил, за Манол, защото нещо вътре в мен възроптаваше при мисълта, че ще трябва да се съобразявам с техните мнения. Струваше ми се, че е все едно дребничките им душички да влязат в моята, а откровено казано изпитвах ужас при тази представа. Бездънен ужас, защото чувствах как съжителството ми с такива ограничени хора нараняваше, осакатяваше вътрешния ми свят. А основният и най-важен стремеж на човек не е ли да създава условия за разцъфване на този божествен мир?! Това не е ли по-важно от раждането на деца! И не трябва ли да тръгнем към семейството само с личност, с която можем да обединим тези два върха?!

Около година бях сама, после започнах да се срещам с Васил. Той беше на високо платена работа в Общината и можеше