Биляна

MsoNormal" style="text-align: justify; text-indent: 49.4pt; line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Гласът ми беше така възторжен, сякаш произнасях роля по време на генерална репетиция. А с очите си казвах на мама: „Виждаш ли какви познати имам!" Тази гордост беше първото реално чувство след изненадата от неочакваната среща. Миг след това се обърнах към Борис.

 -А може би вече си професор!

 -Не. Единствено, в което направих крачка напред, това е, че от обикновен редник ме избраха за партиен секретар.

              -А какво става с непокорните интеграли?

 -О, излекувах се от манията да правя открития. Сега действам по тактиката на моите колеги. Преписвам от забравени автори. И знаеш ли колко добре се чувствам. Не ме боли глава. Дори не се изморявам.

Майка ни свари кафе. После си отиде в стаята, а Борис се премести на дивана и нежно ми стисна ръката.

-Радвам се, че си все същата.

<<< …13141516171819… >>>