Биляна

xt-indent: 49.4pt; line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;"> За първи път го погледнах. Той се бе изменил, фигурата му се бе поразширила. Косите му тук-там сребрееха, но пак бе облечен в костюм от скъп плат. Пак говореше високо, шумно. Първата ни среща беше през такъв пролетен следобед и в този миг имах чувство, че не са изминали шест години, а днес е само друг ден от същата година.

             -Защо постъпи така ?!

-Случи ме в лош момент. Знаеш ли, тогава бях обсебен от идеята за този закон. Мъчително състояние! Умът ти гъмжи от образи. А когато започнеш да записваш, излиза бледо. Не можеш да изсмучеш до последно мозъка си. И всичко те дразни. Въобразяваш си, че дори обикновен телефонен разговор те разсейва. А в действителност ми беше приятно, докато ми се обаждаше... Не ми се сърди.

Слушах го с притаен дъх и си мислех колко загадъчно е всичко, което се случи днес, също както във филм. Дори небосклонът, една безкрайна синева, запълнила отворения прозорец, ми изглеждаше зага­дъчен.

Към полунощ изпратих Борис. После дълго стоях в тъмната стая, завладяна от спомени. Те идваха при мен пределно живи. Аз ги задържах в съзнанието си. Исках отново да им се насладя, да ги осмисля. Трезво преценявах, че имаше време, когато се съмнявах в чувствата му, но сега бях уверена – за да ме потърси, не е безразличен и затова, че спряхме да се срещаме, виновна съм аз. Трябваше да бъда по-интересна...

<<< …14151617181920… >>>