Биляна

style="margin-right: 3.85pt; text-align: justify; text-indent: 49.4pt; line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">-Биляна, много често ме хваща яд на хората, обаче спомня ли си за теб и ми минава. Ти си толкова слънчева, може би затова не можах да те забравя... Когато идваш в София, нали пак ще ми се обаждаш...
И по телефона. Всяка събота, както по-рано. Нали ще ми се обаждаш?!

За мой късмет още следващата седмица имах командировка до Министерството на химията. Щом слязох от влака, Борис, понесъл демонстративно букет червени рози, забърза към мен. И по-рано ми е купувал гладиоли, теменужки, нарциси, но често те бяха поувяхнали, явно взети в последния момент, без избор, колкото да се спази етикета. Докато тези рози! Имах чувство, че са подбрани между милиони.

-Ето ме!

Надигнах се на пръсти и го целунах. Той поривисто ме прегърна и с глас преливащ от вълнение заговори:

-Намерил съм ти стая в най-близкия хотел до нас. Още сега ще те заведа да се стоплиш. А довечера те чакам вкъщи. Искам да те запозная с мама.

Дъхът ми спря. Нима тази покана, за която жадувах по-рано днес така леко, така бързо долетя при мен. И защо тогава не я заслужих! А сега, защо прецени, че сега я заслужавам?

<<< …18192021222324… >>>