Биляна

50%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">На другата вечер, пет минути преди уговорката (а си бях обещала да се науча да закъснявам), влязох в барчето на новия хотел. Вече потъвах във фотьойла, когато видях лъскавото теме на Васил. Говореше шумно, а момичето до него гледаше през прозореца, явно и то се отегчаваше от брътвежите му. Седнах, така че да не ги виждам и се замислих за онова розово-синьо излъчване от характера на Борис, което влизаше в унисон с моята душа. Да, именно този синхрон умъртвяваше плевела на забравата и съвсем нямах усещането, че дълги години не само не бяхме се срещали, а дори звъна на гласа му не бе ме докосвал.

Сякаш за да подсили чувството за спиране на времето, моят любим, както и по-рано, се появи точно в уречения час. Бе накривил артистично същата тъмносиня барета. Лицето му беше напрегнато, дори сърдито, но когато ме видя се отпусна, засия, сякаш започна да отразява светлините на огромните полилеи.

-Колко си хубава!

             -Да вярвам ли?

              -Вярвай! Много се страхувах да не си напълняла. Или набръчкала. А ти! Ти си станала по-хубава!

             -Не е за вярване.

<<< …15161718192021… >>>