Биляна

gin-right: 1.7pt; text-align: justify; text-indent: 49.4pt; line-height: 150%; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">На тази среща, случила се в София, и на следващата, и изобщо през осемте месеца на нашето приятелство винаги говореше бързо, до задъхване. Всяка негова мисъл ми звучеше като прошепната от човек със сетива отворени към Уран.  Слушах и имах чувство, че този мъж е рожба на мечтите ми, дори до тази малка подробност – изпъкналата  вена, разделяща челото му на две. Попивах с възхитени очи стройната му, като на млад бор, фигура. Осъзнавах, че досега съм била сама, не защото бях необщителна, а защото, колкото и да е чудно, през тези двадесет и шест години никой, ама абсолютно никой не ми бе харесал. Не в мен, в някакъв мой недостатък, а в случайността е била причината.

Пред красивото здание на министерството ми подаде ръка.

-Казвам се Борис Икономов.

             -А аз Биляна Гарелова. Но нямам нищо общо с политическия коментатор.

              Смехът му заглуши трамвайния звън.

- Искате ли тази вечер заедно да гледаме някой филм?

<<<123456… >>>